Източник: AndreyPopov, Getty Images
Какво значи да си „създател“, „притежател“, „заявител“ или „представител“ на търговска марка? Имат ли право предприемачите и юридическите лица с нестопанска цел да притежават търговски марки?
Създателят на търговска марка е нейният „дизайнер“ – той оформя логото, предлага го на пазара, след което (ако няма да го ползва за собствени цели, както често се случва), го отдава възмездно или безвъзмездно на съответното лице ползвател или притежател за целите на бизнеса на последното. Няма пречка човек сам да измисли логото на своя бранд, но за да го използва и регистрира, следва да е запознат дали не са налице основанията за отказ от регистрация. Това предполага обстойно проучване на пазара и административни процедури. Поради тази причина често дизайнерите не се занимават с това да защитят знаците, които предлагат – те могат да запазят авторските права върху тях и да уредят дали ще се ползват от облаги вследствие на използването на знака.
Така например през втората половина на миналия век известният български художник-график Стефан Кънчев, наричан още „бащата на българското лого“, изготвя знаците на десетки познати и до днес лога (вкл. на „БНТ“, бензиностанция „Петрол“, Театър „София“ и др.) и ги продава на съответните лица, които ще ги ползват.
По този начин логото достига до неговия „притежател“ – физическото или юридическото лице, в чийто търговски патримониум попада търговската марка и е негов ред да се ползва от възможностите, които тя му предоставя – споменаване, разпознаване, приходи от продажби, лицензии, отличителност, защита. На ниво ЕС близо 6,4 млрд. евро от брутния вътрешен продукт на всички държави членки се дължи на печалби, реализирани вследствие на права на интелектуалната собственост (например от договори за франчайз, лицензии и др.).
Често физически лица отправят въпроса „мога ли да съм притежател на търговска марка?“. Няма никаква пречка за това, въпросът е за какви цели се използва марката – ако физическото лице е предприемач или едноличен търговец, то може да използва марката за своя бизнес по същата логика, по която се използват марките на дружества.
Напоследък все повече предприемачи (по смисъла на Търговския закон това е всяко физическо лице, упражняващо стопанска дейност, занаят или свободна професия, доколкото неговото предприятие по предмет и обем не изисква воденето на делата по търговски начин – фрийленсъри, лица на свободна практика) се ориентират към това брандът им да бъде разпознаваем, макар и да не водят делата си по търговски начин и да не са регистрирали търговски дружества. Така вероятността физически лица да заявят и регистрират за собствени цели търговски марки се увеличава. Отворен остава въпросът как ще бъдат управлявани приходите впоследствие, особено когато лицето започне да развива делата си от „нетърговски“ по „търговски“ начин. Няма да има пречка марката да остане в притежание на физическото лице, стига да е ясна връзката му с потенциално организираното с търговска цел дружество.
Интересен е въпросът, дали ако основната цел на търговската марка е именно търговска, притежател може да е юридическо лице с нестопанска цел (сдружение, фондация), доколкото може да извършва допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която е регистрирано, и използвайки прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. Няма пречка притежател да е ЮЛНЦ, стига марката да изпълнява неимуществените си цели – да послужи за разпознаване, за отличаване на сдружението/фондацията. Ако търговската марка започне да носи приходи и печалби на ЮЛНЦ, то тогава следва да бъде изпълнено законовото изискване на чл.3, ал.3 ЗЮЛНЦ, че тези приходи следва да бъдат разпределени към и вложени за основната цел на въпросното юридическо лице.
Често се случва така, че притежателят на търговската марка да е и заявител на нейната регистрация. Качествата „заявител“ и „притежател“ са всъщност едно и също, но зависи в кой етап на регистрация се намира марката. Ако тя все още не е регистрирана, лицето Х / дружеството Х ще бъде неин заявител – той/то ще подаде заявка за регистрация, а след като изтече опозиционният период и заявката бъде публикувана, марката вече ще бъде регистрирана и лицето спокойно може да се нарече и „притежател“.
Тъй като въпросите по заявяване и притежание на търговски марки са свързани с повече неизвестни от допустимите за средното познание, лицата, които правят избор да регистрират марка, се обръщат към представители – юристи, адвокати, представители по индустриална собственост. Тяхната роля е да подпомагат създателите, притежателите/заявителите и да улеснят процесите по регистрация и защита (например във връзка с опозиционни въпроси, искания за заличаване и други нарушения). Техните данни за контакт се вписват в регистрите, за да може заявителите/притежателите да са обезпечени с компетентно мнение във връзка с процедурите по гореизброените въпроси.
Ако Вие имате нужда от помощ в полето на интелектуалната собственост, нашите професионалисти са на разположение. Свържете се с нас и запишете час за консултация.
