Малцина са тези, които не са чували термина “патент”. Той е толкова широкоразпространен, че доста често дори бива използван по грешен начин.
Патентът обаче защитава единствено и само изобретения, а не както често в разговорната реч се използва във връзка със защитата на други обекти на интелектуалната собственост, като търговски марки или авторски права.
От своя страна обаче, изобретенията са уникални и новаторски решения на съществуващи технологични проблеми. Първата асоциация може би са машини и уреди, но тези решения могат да бъдат също така и процеси, формули, алгоритми, медикаменти и други.
Патентът всъщност е правната закрила върху изобретението, която е удостоверена от съответното ведомство, за определен срок от време. Да, патентите не са безкрайни, като техният срок на валидност обикновено е 20 години, който започва да тече не от датата на издаване на патента, а от датата на подаване на заявката за регистрация. Някои юрисдикции обаче позволяват и удължаване на срока за максимум 5 години за специфични регламентирани продукти в областта на фармацията и защитата на растенията.
Чрез придобиването на патент, притежателят му получава изключително право върху изобретението. Това означава, че след като бъде успешно получен патентът, притежателят му може да ограничи използването от трети лица (физически и юридически) на защитеното изобретение. Нормално е обаче притежателят на патента да иска монетизиране на своя труд и да му е нужна помощ от “външни” лица. Тогава той има възможността да отстъпи правото на експлоатация на изборетението чрез сключване на лицензионен договор. В зависимост от стратегията и нуждите на бизнеса му, притежателят на патента може да отдаде изключителна, неизключителна, пълна или ограничена лицензия, като лицензионните договори следва да бъдат вписани, за да имат действие по отношение на трети лица.
Не всяко изобретение обаче е годно да получи патент. Успешната регистрация е нелека задача, тъй като изобретението трябва да отговаря на три кумулативни изисквания, както и да бъде описано и представено на патентното ведомство по специфичен начин.
Първо, то трябва да бъде ново. Това може да звучи като лесна за изпълнение стъпка, но тук новостта означава, че изобретението не е било разкрито и не е известно на обществеността под никаква форма до датата на подаването на заявка за регистрация (или до датата на приоритет, ако такава бива претендирана). Тоест, изобретението не следва да бъде част от състоянието на техниката досега.
Второ, изобретението трябва да притежава изобретателска стъпка. За да се счита това изискване за изпълнено, съгласно българския законодател, то изобретението трябва да “не произтича по очевиден начин от състоянието на техниката .. за специалиста в областта”. С други думи – изобретението не трябва да е очевидно за експертно лице предвид актуалното състояние на техниката. За да бъде оценена тази “стъпка”, то следва да се изследват източници на предходни достижения на техниката, в зависимост от сферата на приложимост.
Трето, изобретението следва да има промишлена приложимост. Това означава, че то може да бъде произвеждано или многократно използвано в който и да е отрасъл на промишлеността и селското стопанство. Това изискване е важно, тъй като изобретението следва да надхвърля чисто теоретичните идеи, като то трябва да бъде полезно за промишлени / селскостопански цели.
Освен тези три изисквания, патентноспособното изобретение трябва да бъде съобразено и с определени ограничения.
Например, не може да бъде патентовано изобретение, използването на което би нарушило “ordre public” (обеществения ред) или добрите нрави. Примери за такива непатентоспособни изобретения са методите за клонирането на хора или изменение на генетичната идентичност, използването на човешки ембриони за търговски цели, процеси за модифициране на генетичната идентичност на животни, от които може да бъде причинено страдание на животните без съществена медицинска полза за животните или хората и други.
Сортовете растения и породи животни също попадат в изключенията от патентноспособност, както и биологичните процеси за създаването на растения или животни. Методите за лечение на хора или животни чрез терапия или по хирургичен път, като и диагностични методи, прилагани върху човешкото / животинското тяло също не могат да бъдат обект на закрила чрез патент.
Интересна е ситуацията със софтуерите, тъй като компютърните програми често попадат в графата на “изключените от патентноособност изобретения”, но някои от тях всъщност могат да получат защита с патент. Според Европейския патентен офис (EPO), компютърни програми, които когато работят на компютър, предизвикват определен технически ефект, който надхвърля обикновеното физическо взаимодействие между софтуера (програмата) и хардуера (компютъра), могат да бъдат патентовани.
Ако имате идея за софтуер или app и се чудите дали може да регистрирате патент, то може да се свържете с нас и ние да проучим Вашия случай!
За всички запитвания относно патенти или други обекти на интелектуалната собственост може да ни пишете тук.
