Как да защитим търговската си марка? Как и на каква база може да оспорим предявяването на права върху нея, ако ние имаме по-ранни права и вече сме регистрирали търговската си марка?
Процедурата по опозиция е тази, при която трето заинтересовано лице иска от службата, пред която е подадено заявление за регистрация на търговска марка, да отхвърли заявката, аргументирайки се с притежаването на по-ранни права.
Основанията, на които третото лице може да се позове в процедурата по опозиция, се наричат относителни основания за отказ.
Кои са трите основни изисквания, които трябва да са налице кумулативно, за да можем да регистрираме един знак като търговска марка ?
• Знакът трябва да е отличителен;
• Знакът не трябва да бъде забранен;
• И трябва да бъде все още свободен – това означава да не бъде обект на по-ранни права, притежание на трети лица.
Липсата на едно от тези условия представлява основание за отказ на регистрация на марката. В случая са налице две абсолютни и едно относително основание за отказ.
Каква е разликата между абсолютните и относителните основания за отказ?
Абсолютното и относителното основание за отказ са често използвани понятия в правото, които може да обобщим така – за наличието на абсолютните основания службата по регистрация е длъжна да следи служебно (като след публикуване на заявката, службата може да бъде сезирана за наличие на такова абсолютно основание за отказ и от всяко трето физическо или юридическо лице), а за относителното основание – службата се произнася само и единствено при сезиране от трето заинтересовано лице. Тоест, експертите, които получават заявката за регистрация на търговската марка и които трябва да решат дали ще я удовлетворят или не, прилагат служебно двете абсолютни основания за отказ, които са – знакът да е отличителен и да не бъде забранен.
Оттук следва, че е необходимо да следим и да бъдем бдителни за подаването на заявления за регистрация на марки, които биха могли да влязат в конфликт с наши по-ранни права. Това е така, защото следва да имаме предвид, че срокът за подаване на опозиция е сравнително кратък – той е едва 3-месечен, считано от датата на публикацията на заявката в съответната служба – при национални търговски марки това ще е Патентното ведомство (чл.52 ЗМГО), а за марки на ЕС – пред EUIPO (чл.46 от Регламент (ЕС) 2017/1001).
За да разберем относителните основания за отказ на регистрация, на които може да се позове третото заинтересовано лице, притежател на по-ранни права, в процедура по опозиция, в следващите редове ще направим анализ на нормативната уредба в приложимия Регламент (ЕС) 2017/1001.
Чл. 8 от Регламента съдържа относителните основания за отказ на регистрация, тези, които ни дават възможност да се позовем на свои по-ранни права и да предотвратим регистрацията на марката в множество случаи.
• Пар. 1 от член 8 предвижда, че притежателят на по-ранна марка може да възрази срещу регистрация на заявена марка, когато тази марка е идентична с по-ранната марка и когато стоките и услугите, за които се иска регистрация, са идентични на стоките и услугите, за които е защитена по-ранната марка. Ситуация, която се нарича в практиката двойна идентичност. Следващата точка б) предвижда хипотеза, в която поради идентичността или сходството с по-ранната марка и поради идентичността или сходството на стоките/услугите, които двете марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на хората на територията, на която е защитена по-ранната марка. Тази вероятност от объркване, съгласно текста, включва възможност за свързване с по-ранната марка.
• Пар. 3 на член 8 дава възможността на притежателя на марката да предотврати регистрацията на марка, когато тя е поискана от агент/представител на марката, без да има получено съгласие на самия притежател на марката (освен ако въпросният агент/представител не обоснове действията си).
• Пар. 4 на член 8 предоставя възможност за възражение от страна на притежател на нерегистрирана марка или на друг знак, който е използван в процеса на търговия с обхват по-голям от местния, когато и доколкото, съгласно законодателството на Съюза или на държавата-членка, което е приложимо – правата по отношение на този знак са били придобити преди датата на подаването на заявление за марка на ЕС или с оглед приоритетната дата, претендирана със заявка за регистриране на ЕС и когато този знак предоставя на притежателя право да забрани използването на една по-скорошна марка.
• Пар. 5 на член 8 дава възможност за възражение на притежателя на регистрирана по-ранна марка срещу регистрацията на така заявената марка, когато тя е идентична или сходна с по-ранна марка, независимо дали стоките/услугите, за която е била подадена заявката са идентични, сходни или не са сходни, когато тази марка се ползва с известност (репутация) в съюза (или при по-ранна национална търговска марка – с репутация в съответната държава-членка) и ако използването без основание на марката, за която е подадено заявка, би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или репутацията на по-ранната марка или би ги увредило.
• Пар. 6 на член 8 пък дава възможността на упълномощените лица, съгласно приложимото право, да упражняват права, произтичащи от наименование за произход или географско указание да се противопоставят на регистрацията на по-късна заявка за марка, когато съгласно приложимото законодателство такава заявка за наименование за произход или географско указание вече е била направена преди датата на подаване на заявката за регистрация на марка и когато същото наименование за произход или географско указание предоставя правото притежателят им да забрани използването на последваща марка.
Разглеждайки накратко тези основания за отказ на регистрация, става ясно, че правото на търговска марка не ни предоставя монопол (какъвто можем да кажем образно, че имаме в авторското право), а ни дава права върху стоките или услугите, които по ясен и точен начин следва да бъдат представени в заявката за регистрацията. Като пример можем да разгледаме словната марка Lotus, най-позната като марка на бисквити, но всъщност има такава регистрирана за автомобили, за софтуер, за тоалетна хартия и др.
Друг пример е марката Dove, която е предимно свързваме с продукти в областта на козметиката – въпреки това има регистрирана и такава марка за шоколади.
В текста на член 8 се акцентира на някои понятия като сходност на знаци, вероятност от объркване, агент/представител, репутация и др.
Това са ключови понятия в практиката, които в следващата статия в блога ни ще илюстрираме с конкретни примери.
Ако искате да регистрирате или да защите търговската си марка, свържете се с нас за консултация тук:
Последвайте ни във Facebook и LinkedIn за всичко, свързано с регистрацията на търговски марки, домейни, защитата на авторски права, промишлен дизайн, полезни модели и патенти.
