Трябва ли неимуществените вреди при нарушение на авторско право да бъдат доказвани или могат да бъдат приети по подразбиране? Въпрос, който касае много създатели на произведения в областта на музиката, литературата, фотографията, филмовата индустрия, изобразителното и приложното изкуство, архитектурата, графичното изкуство и прочие.
През месец август 2024 Общото събрание на гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд (ОСГТК на ВКС) постанови ТР 3/2022, с което отговори на три спорни въпроса от практиката, свързани с авторското право, като един от тях право засяга темата за неимуществените вреди.
Настоящата статия разглежда именно третия, който оставя след себе си отворена врата за разсъждения, на които човек следва да си отговори, осланяйки се на „логиката “ и съдебната практика зад чл. 95 ЗАПСП.
Въпрос, т.3 от ТР: При определяне на справедливото обезщетение за нарушение на авторско право следва ли да се доказват претърпените неимуществени вреди вследствие на това нарушение или обезщетение на автора за неимуществени вреди се дължи винаги при доказано нарушение на авторско право?
Отговор, т. 3 от ТР: При определяне на справедливото обезщетение за нарушение на авторско право следва да се доказват претърпените неимуществени вреди вследствие на това нарушение. Съдът може да приеме за доказани вреди, които са логична и естествена последица от нарушение на авторското право.
Проблемът: В теорията и практиката се приема принципното положение, че за да бъдат обезщетени, вредите следва да бъдат доказани (или както посочва ал. 1 на чл. 154 ГПК – Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения). С настоящото тълкувателно решение касационният съд затвори, но остави открехната вратата към неимуществени вреди, които съдът може да приеме за доказани „по подразбиране“, стига обаче да е установен самият факт на нарушението. Аргументите за разсъждения в посока подобна презумпция са донякъде основателни предвид естеството на авторското право и съществуването на иска по чл.95а ЗАПСП, съгласно който когато искът е доказан по основание, но не и по размер, ищецът може да претендира от 500 до 100 000 лв. или равностойността на предмета на нарушението по цени на дребно. Въпросното обезщетение не е предназначено да задоволи изцяло накърнения неимуществен патримониум на автора, но регламентирания минимален праг на обезщетение загатва именно за това.
В случаи, свързани с нарушено авторско право, следва да се има предвид, че въпросното право е съставено от редица неимуществени правомощия вследствие на специфичната връзка на автора с произведението и неговия нематериален характер. Както посочихме в друга статия, авторското право и сродните му права са продукти на интелектуална дейност и първостепенното значение имат фактори като интелект, авторство и творчество на лицето. Въпросните качества предполагат влагане на значителни психически и емоционални усилия в създаването на произведение, затова и е логично да се имат предвид, когато съгласно чл.52 ЗЗД и чл. 95 ЗАПСП съдът определя обезщетението за вреди по справедливост, преценявайки всички относими към случая обстоятелства. В контекста на авторското право част от тези относими обстоятелства се подразбират като логична и естествена последица от нарушението.
Следователно, взимайки предвид особения иск по чл.95а ЗАПСП, ако авторът успее да докаже по-малко от вредите, които твърди, че търпи, но в основата на твърдението му стои уникалната му връзка с творбата и се докаже фактът на нарушението, съдът може да приеме за доказани и такива неимуществени вреди, които са логична и естествена последица от нарушение на авторското право. За други твърдени настъпили неимуществени вреди при иск по чл.95 ЗАПСП следва да бъде създадено сигурно убеждение за настъпването им, което да не се осланя само на логиката и естествената връзка между автор и произведение.
С цел улеснение Ви предоставяме таблица, в която са изведени нарушения на авторското право, редом с примери от практиката, и техните принципни („логични“) негативни последици върху автора според ТР на ВКС:
Нарушение, свързано със съставни правомощия на авторското право по чл. 15 ЗАПСП, посочено в мотивите на ТР 3/2022 | Примери от житейската и съдебната практика | „Логична и естествена последица“ от нарушението според ВКС |
Нарушаване правото на авторство | Неспоменаване името на автора при използване на произведението; Посочване на друго име вместо това на автора. | Отричане на творческите умения и усилия на автора; Демотивация и огорчение у автора |
Нарушено право на разгласяване на произведението | Нарушаване изискването на автора произведението му да не се разпространява сред определен кръг лица или в определено време; Пример: Уговорено е песен да излезе на дата Х, но тя излиза без знанието на автора 5 дни по-късно | Накърнени обществена оценка и признание на автора |
Нарушено право на неизменяемост на произведението | Изменяне на произведението (например аранжимент към музика на песен) от лице, на което то е предоставено с цел използване, без право на нанасяне на каквито и да е промени | Засягане на достойнството и репутацията на автора |
Нарушено право на достъп до оригинала на произведението | Ако произведението се намира у друго лице и авторът следва да получи достъп до него, но лицето ползвател не го допуска | Създаване на възмущение и притеснение у автора |
Невъзможност да бъде спряно използването на произведението при промяна на убеждението | Автор е написал статия, в която излага тезата си по даден въпрос, но впоследствие променя мнението си и вижданията си. Нарушение би възникнало, ако авторът е възпрепятстван да поиска спиране разпространението на статията и нейното премахване. | Създаване на възмущение и притеснение у автора |
*Неимуществените вреди представляват вреди, които не могат да бъдат измерени в пари и не са свързани с материални загуби. Те обикновено включват емоционални и психически страдания, загуба на репутация, нарушаване на чест и достойнство, както и други негативни ефекти върху личния или професионалния живот на човек. В контекста на нарушаване на авторско право, неимуществените вреди могат да включват болка и страдание, свързани с неправомерното използване на творческо произведение.
Изображение: EyeEm, Getty Images