През 2022 г. световноизвестната група АББА обяви, че в периода 2022-2025 г. ще направи турне. В контекста на технологичната еволюция и намесата на изкуствения интелект в творчеството събитието не е обикновен концерт, а виртуално шоу с дигитализирани аватари на групата. За да създадат своето дигитално Аз, още наречено „АББАтар”, членовете на групата са носили костюми за улавяне на движението в продължение на пет седмици, докато 160 броя камери сканирали движенията на тялото и изражението на лицата им. Използваната новаторска технология позволява на АББАтарите да върнат посетителите на концертите назад във времето, тъй като представят групата точно такава, каквато е била през 70-те години.
Следвайки техния пример, рокгрупата KISS продаде каталога, търговската марка и интелектуалната си собственост за над 300 млн. долара, след което се оттегли в заслужена почивка, изнасяйки последния си концерт. През 2027 г. обаче ни очаква нов такъв. Но не с KISS, а с техните аватари. На каква правна уредба се подчиняват те, що се отнася до интелектуална собственост, имайки предвид оскъдната засега уредба на изкуствения интелект?
Създаването и използването на подобни аватари включва в себе си цял пакет права на интелектуална собственост: търговски марки, дизайни, дори авторски права. Аватарите не са реални образи (макар и да приличат на такива), а измислени, и най-близкият пример, до който могат да се доближат, е този на въображаемите герои от филми и игри. Нека вземем за пример аватара на Супер Марио от популярната видеоигра – той е регистриран като фигуративна търговска марка, графиките на играта са регистрирани като промишлен дизайн, а самата концепция и реализирането й са обект на авторско право. По силата на правото на ЕС могат да се регистрират и марки, представляващи характерни движения (например „ритуалните“ танци на футболисти като Кристиано Роналдо след вкарване на гол), така че и откъм типичните си жестове холограмите от рода на АББАтарите са подсигурени.
На този етап нормативната уредба би могла да се справи да защити аватарите и холограмите, прилагайки по нещо от всеки клон:
- Технологиите за създаване на аватарите са обект на авторско право, а бидейки иновативни според степента на новост, изобретателска стъпка и промишлена приложимост могат да бъдат и патентовани (или поне регистрирани като полезни модели)
- Преотстъпването на правата на изпълнителите се урежда по правилата на авторското право, аналогично на създаването на записи на песни и албуми (представете си да си пуснете грамофонна плоча, но от нея да излезе не само звук, ами и образ)
- Типичният лик на аватарите и холограмите е нов и оригинален и може да попада в рамките на промишления дизайн
- Характерните движения (като танци, начини на казване на думи, типични погледи и др.) се считат за търговски марки
- Брандът, който създава подобни аватари и холограми, следва да е защитен като търговска марка и в клас 9 от Ницската класификация, покриващ стоки като апаратура и инструменти за научни или изследователски цели, оборудване за аудиовизуални и информационни технологии и др. Така може да се защити от нарушаване правата върху „брандираните“ с марката обекти.
С напредването на техниката и все по-голямата роля, която тя заема в живота ни, могат да възникнат все повече предизвикателства, които оставят широко отворена врата de lege ferenda към ерата на Web 4.0*. Все пак от използването на стационарните телефони до създаването на холограми от смартфоните са изминали едва три десетилетия – които са крайно недостатъчни да установят трайност в нормативната уредба, особено когато обектите, които тя регламентират, притежават качеството „блиц прогрес“.
*Технологичната еволюция на 21-ви век се проследява неофициално според Web-скалата. Проследявайки я, можем да бъдем свидетели на усложнението в уредбата на интелектуалната собственост. Опростено, представете си базовия интерфейс на Windows XP, телефоните с антени и телефаксовете – това е олицетворението на Web 1.0. Следващото стъпало – 2.0, се появява с навлизането на социалните мрежи в началото на 21-ви век (напр. MySpace, Skype, YouTube) и заявката за създаване на смарт технологии. По този начин се гарантира по-широка достъпност вследствие на разпространението на Интернет. А след неговото установяване като същинска част от ежедневието ни заживяхме в ерата на Web 3.0 – масивна база данни, все по-сложни заявки и все по-достъпна информация откъм споделяне и свързване. Както се казва – всичко е на един клик разстояние. Дори Web 4.0. Сърфирайки там обаче, ще се впуснем в океана на виртуалната реалност, и съществува опасност да се удавим, ако събитията продължават да изпреварват факта на нормативното си отразяване.
Споделихме своята теза за това каква е текущата уредба на някои аспекти от Web 4.0, а практиката ще покаже дали ще смогне да се справи с обезсмъртяването на любимите ни изпълнители и вдъхването на вечен живот на легенди от Джордж Майкъл до Лили Иванова.
Изображения: flickr и MetalSucks
