Какво е авторско право?

Законът (Закон за авторското право и сродните му права) определя обектите на авторско право, като в тях включва всички произведения на литературата, изкуството и науката. Тези произведения следва да са резултат на творческа дейност и да бъдат изразени по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма.

Какви видове авторски права има?

Законът изброява най-популярните форми, които са обекти на авторско право, но този списък не е изчерпателен.

Основно, това могат да бъдат произведения от сферата на:

  • музиката;
  • литературата;
  • сценичното изкуство;
  • филмовата индустрия;
  • изобразителното и приложното изкуство;
  • архитектурата;
  • фотографията;
  • графичното изкуство и прочие.

Те обаче също могат да включват и:

  • преводи и преработки;
  • периодични издания и енциклопедии;
  • сборници, антологии, библиографии и бази данни;
  • портрети;
  • компютърни програми и бази данни, създадени по трудово правоотношение.

Освен авторските права, законът урежда и друга категория права, наречени сродни на авторските права.

Те предоставят закрила на артистите-изпълнители, на продуцентите на звукозаписи, филми и аудиовизуални произведения, както и на радио- и телевизионните организации във връзка с използването на техните записани изпълнения, записи и програми, включително чрез тяхното възпроизвеждане и разпространение.

Кой се счита за автор?

Автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено определено произведение, обект на авторски права. Други физически или юридически лица могат да бъдат носители на авторско право само в случаите, предвидени от закона.

Важно е да се отбележи, че според действащия закон за автор се смята лицето, чието име или друг знак е посочен върху творбата (оригинала, копията, екземплярите, опаковките), до доказване на противното.

Авторските права върху анонимни или разгласени под псевдоним творби се упражняват от физическото или юридическото лице, което е разгласило произведението за първи път със съгласието на автора.

За какъв срок са защитени авторските права?

Авторското право е със срок на закрила, който обхваща живота на автора + 70 години след неговата смърт.

Срокът започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, в която е настъпила смъртта на автора или е създадено, съответно разгласено или публикувано произведението, обект на закрила. След смъртта на автора, до изтичане на срока за закрила на авторското право, неимуществените права (като напр. дали произведението може да бъде разгласено или да се спре използването му) се упражняват от наследниците на автора.

Периодът след смъртта на автора може да варира в зависимост от естеството на произведението.

Какви права има авторът?

Авторът има два вида права – имуществени и неимуществени.

Като част от имуществените права, авторът има изключителното право да възпроизвежда, публикува, изпълнява, съобщава на обществеността, прави адаптация на произведението, както и други права в зависимост от конкретния случай. Той също така има право да получава възнаграждение за използването на произведението от трети лица.

Неимуществените права включват правото на автора да иска признаване на авторство, да променя и да иска достъп до произведението си, да реши дали произведението му да бъде разгласено под псевдоним или анонимно и други.

Как могат да бъдат нарушени авторските права?

Нарушението на авторски права може да се прояви в различни форми.

Съгласно закона, нарушение възниква, ако физическо или юридическо лице извършва действия, които пречат на защитения с авторски права материал, внася работата за продажба или наема, позволява работата да се извършва на обществено място и други подобни.

Нарушенията на авторското право най-често са свързани с нерегламентирано (т.е. неразрешено от автора или носителя на авторските права) използване на произведенията от трети лица. Авторът може да разреши безвъзмездно използване на произведението му, но обикновено това става срещу възнаграждение, уговорено в договор за лицензия.

Трябва ли авторското право да бъде регистрирано?

Защитата на авторските права започва автоматично от момента на създаване на произведението и неговото обективиране в материална форма, без да са необходими последващи формалности по отношение на регистрация. Българското авторско право предвижда презумпция за авторство и притежаване на сродни права, според която, ако лицето е идентифицирано като автор или носител на сродни права по общоприетия от закона начин, тежестта на доказване за опровержение на тази презумпция е на страната, която ги оспорва.

В този контекст, например, всяко доброволно предоставяне на произведението при нотариус може да служи като важно доказателство в хода на юридически спор относно датата на неговото създаване.

С какво можем да Ви съдействаме в IPfabrika?

Повечето спорове за нарушения на авторските права засягат правата върху използването и търговската експлоатация на произведение, когато носителят на авторското право предприема действия срещу трета страна, която претендира да упражнява права върху защитения обект.

Идентификацията на определено лице като автор и носител на авторско право върху обект на интелектуална собственост често е сложна задача, изискваща находчивост. Ако авторът не може да докаже недвусмислено авторството си, той не може да докаже успешно нерегламентираното му използване.

В IP Fabrika предлагаме следните услуги за защита на нарушени авторски права:

  • Преглед и съставяне на договори за лицензия
  • Съдействие при извънсъдебно разрешаване на спорове относно нарушени авторски права

Ако имате казус, свързан с авторско право, не се колебайте да се свържете с опитния екип на IPfabrika тук.

*Изображение: Pixels