„Карти срещу българщината“: Правната битка за регистрация на търговската марка

Един от най-интересните казуси в практиката на IP Fabrika е свързан с опита за регистрация на търговската марка „Карти срещу българщината“. Случаят ни отне близо три години и за съжаление доведе до отказ на Патентното ведомство на Република България да регистрира търговската марка. Причината е, че така поисканата търговска марка противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 6 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), а именно че марката противоречи на правилата за обществения ред или добрите нрави. 

Патентното ведомство достига до този извод, тъй като смята, че изразът „срещу българщината“ накърнява общоприетите правила за благоприличие и уважение. Според ведомството думата „българщина“ е събирателен израз и се ползва за обобщаване на чертите, качествата и обичаите на българския народ.  

„Карти срещу българщината“ е парти игра за възрастни, в която участниците се състезават кой е най-забавен. Тя е създадена от „Криейтив Уит Ю“ ООД. 

Този отказ на Патентното ведомство беше обжалван от IP Fabrika в Административен съд София-град (АССГ) и беше образувано административно дело № 5651/2022 г. По това дело бяха допуснати две съдебно-лингвистични експертизи, които в най-общи линии трябваше да отговорят на въпроса – възможна ли е употребата на думата „българщина“ в негативен смисъл. 

Първата експертиза категорично отговори отрицателно на този въпрос, като подходи с доза праволинейност по казуса и използва единствено информацията от последните официални редакции на Тълковния речник на България от 1994 и 2012 г., като последната редакция е по-скоро козметична. В този смисъл вещото лице изцяло изгражда своята експертиза въз основа на примери за употребата на думата „българщина“ от Възраждането и първата половина на XX век. Разбира се, значението на тази дума в посочените периоди от българската история е изцяло положително и е част от националната ни идея. 

Както първата експертиза, така и втората достигна до заключението, че думата „българщина“ може единствено да се ползва в горепосочения речников смисъл и друга употреба с друг смисъл е по-скоро оказионна. И двете експертизи не успяха да отговорят ясно и красноречиво на въпросите ни, които бяха свързани с това доколко българският език се развива и доколко речниковата норма на думите е единствената, която следва да се взема предвид, когато се търси значението на определена дума. В тази връзка от наша страна бяха посочени десетки примери на думата „българщина“ в различни публикации от авторитетни източници. Това обаче не беше взето предвид. 

По този начин решението на АССГ беше в смисъл, че изцяло потвърждава решението на Патентното ведомство за отказа за регистрация на търговската марка „Карти срещу българщината“, тъй като тази марка би „създала неприятна и обидна асоциация при всеки разумен индивид от българското общество със средни прагове на чувствителност, възприемайки я като акт срещу българските традиции, история и обичаи“. 
 
Така поставеното решение беше обжалвано от IP Fabrika пред Върховния административен съд (ВАС), като се образува касационно административно дело № 10969/2023 г. Направихме искане за допускане на съдебно-маркова експертиза, която да отговори на въпроса какво е отношението на средния разумен потребител към словната марка „Карти срещу българщината“. Съдът не уважи това искане и не допусна подобна експертиза. 

В касационната жалба посочихме редица търговски марки, които са регистрирани в Европейското патентно ведомство (EUIPO) и биха се категоризирали като силно обидни, в това число – “Kuro”; “Screw you” и “De puta Madre”. При всички тези марки Европейското патентно ведомство държи сметка за потребителите, към които е насочена марката, а не взема предвид възприемчивостта на средния потребител в цялото общество. Т.е. изключително важен момент е към кого е насочена марката и именно средната разумност на целевите потребители се взема предвид. 

Друг аргумент, който се изтъква в насоките за търговските марки и дизайни, дадени от EUIPO, е че следва да се вземат предвид и конкретните стоки и услуги, за които е подадена процесната марка. 

Въпреки всички доказателства, които IP Fabrika представи пред ВАС – доказателства за нарастващи продажби на играта „Карти срещу българщината“, както и доказателства за организирани публични лекции и дискусии, на които авторите на играта са били канени, съдът потвърди решението на АССГ, респективно потвърди и отказа на Патентното ведомство на Република България за регистрация на марката. ВАС стига до заключението, че „с регистрацията на заявения словен знак биха се засегнали не само моралните устои на обществото, но и законността като принцип на установения обществен ред“. 
 
Въпреки всички представени доказателства, направени експертизи и всички извършени процесуални действия, словната марка „Карти срещу българщината“ не получи закрила на територията на Република България. Това повдига редица въпроси, касаещи превратността на тълкуване и позоваване на понятия като „добри нрави“ и „обществен ред“, както и невъзможността една дума да има повече от едно значение, отразявайки съвременните граници на нашето мислене, ако тя не е кодифицирана по надлежния ред. 

Въпреки отказа на Патентното ведомство да регистрира търговската марка, името, видът и съдържанието на „Карти срещу българщината“ няма да се променят. Отказът обаче възпрепятства създателите от „Криейтив Уит Ю“ ООД да защитят интелектуалната си собственост. За щастие има алтернативни административни стъпки в тази посока, които вече са предприети и екипът на IP Fabrika ще предприеме нужните действия, за да могат нашите клиенти да получат закрила на своята интелектуална собственост и своя продукт.