Защитата на търговски марки е изключително важна, за да се избегне нелоялна конкуренция и нарушаване свободното движение на стоките и услугите. В случай, че правата върху дадена търговска марка се нарушат, са предвидени различни правни мерки, включително възможности за доброволно уреждане на спорове, както и санкции, налагани от различни институции като Патентното ведомство, гражданските съдилища и Комисията за защита на конкуренцията.
В кои случаи става въпрос за нарушени права върху търговска марка и какви мерки могат да бъдат предприети, ако това се е случило?
Нарушени права върху търговска марка са налице, когато без съгласието на притежателя се използва в търговската дейност всеки знак за стоки и/или услуги, който е:
- идентичен на марката и е използван за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана;
- идентичен или сходен на марката и е използван за стоки или услуги, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, ако съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката;
- идентичен или сходен на марката, независимо дали е използван за стоки или услуги, които са идентични, сходни или не на тези, за които марката е регистрирана, ако марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило.
По тези начини се нарушава правото на свободно движение на стоки и услуги и се стига до нелоялна конкуренция, вследствие на което нарушителят следва да бъде санкциониран по адекватен, съразмерен и справедлив начин според вида и степента на нарушението и неговите последици.
За предпочитане е споровете във връзка с възникнало нарушение правата върху търговска марка да бъдат уредени доброволно извънсъдебно. Това ще доведе до спестяване на време, административни процедури и разходи. Опитът и изградената ни стратегия са показали, че добре водената комуникация и запознаването с интересите на всички страни може да доведе до достигане на консенсус. Това обаче невинаги е възможно, затова пред притежателя на марка, чийто права са нарушени, стоят следните възможности:
- Подаване на сигнал в Патентното ведомство (ПВ)
2. Завеждане на иск по чл.116 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) за установяване на нарушението (с възможност за присъждане на обезщетение за вреди)
3. Завеждане на иск по чл.35 във връзка с чл.100 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК)
4. При наличие на завишена обществена опасност – подаване на сигнал до прокуратурата за иницииране на производство по чл.172б от Наказателния кодекс (НК)
Ако изберете да подадете сигнал в Патентното ведомство, процедурата се изразява в следното: при сезиране компетентните лица извършват справка и изследват случая. Ако се стигне до открито нарушение, на нарушителя се налагат санкции, съответни на въпросното. Процедурата е вътрешноведомствена и се задвижва от служителите на ПВ – в такъв случай те определят как и в какъв срок да процедират, като средно отнема около 2-3 месеца.
Друга възможност за защита е завеждането на иск по чл.116 от Закон за марките и географските означения (ЗМГО). Компетентен е Софийският градски съд, който може да установи факта на нарушението и да разпореди неговото преустановяване още в хода на процеса, ако са налице достатъчно доказателства. В рамките на това производство съществуват и възможност за претендиране на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на нарушението. Съдебното производство може да отнеме години, поради което ви съветваме да прибегнете първо към доброволното уреждане на спора.
Поради факта, че нарушаването на правата върху търговски марки е тясно свързано със смущения в стокооборота, свободния пазар и конкуренцията, съществува и възможност за сезиране на Комисията за защита на конкуренцията чрез завеждането на иск по чл.35 вр. чл.100 ЗЗК. В случай на неговото уважаване и установяване на нарушението, санкциите за страната, която използва нерегламентирано имитиращи стоки, услуги, марки и други обекти на индустриалната собственост, могат да достигнат до 10% от оборота за предходната финансова година.
Ако деянието е свързано с последици със завишена обществена опасност и по този начин нарушава обществените отношения, свързани с интелектуалната собственост, притежателят на търговската марка може да се обърне и към Прокуратурата на Република България. Според чл.172б НК всеки, който без съгласието на притежателя на изключителното право използва в търговската дейност марка, изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, сорт растение или порода животно, обект на това изключително право, или използва географско означение или негова имитация без правно основание, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба до десет хиляди лева. В рамките на самото наказателно производство може да се заведе и граждански иск за претърпените вреди. За тази цел обаче следва да бъде намерен реалният извършител на престъплението – наказателната отговорност е лична и се носи от физически лица. Поради високите санкции, предвидени за това престъпление, съществува дебат, поставящ едно срещу друго българското и европейското законодателство.
Съгласно чл.172б НК, който без съгласието на притежателя на изключителното право използва в търговската дейност марка, изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, сорт растение или порода животно, обект на това изключително право, или използва географско означение или негова имитация без правно основание, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба до десет хиляди лева.
Разпоредбата е давала повод за разисквания по света и у нас, резониращи в Тълкувателно решение №1 от 31.05.2013 г. на ОСНК на ВКС, както и в изменения на разпоредбата от 2022 и 2023 година и в практически проблеми, наложили се като причина за и следствие от Решение на Съда на ЕС от 19.10.2023 г. по дело C-655/21. Според него член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална законова разпоредба, като например тази на чл. 172б, ал. 2 от НК, която предвижда наказание лишаване от свобода с минимум от пет години в случай на използване – повторно или със значителни вредни последици – на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя на изключителното право.
Един от основните въпроси, който излиза на дневен ред, е дали санкционните последици на престъплението не са прекомерни и завишени, не съответствайки на обществената опасност. Липсата на обилна и добре обоснована практика показва, че отговорът е (не)ясен. Затова и притежателите на търговски марки рядко прибягват към този вид наказателноправна защита.
Ако смятате, че правата на Ваша търговска марка са нарушени и имате нужда от защита, свържете се с нас. Екипът ни се състои от адвокати с разнообразен опит в сферата на интелектуалната собственост на национално и международно ниво.