Изкуственият интелект и авторското право – какво казват експертите? 

Навлизаме в ера, в която изкуственият интелект (AI) вече не е просто технологична новост, а мощен инструмент, който пренаписва правилата на творчеството. Въпросът за авторското право и приложението на изкуствения интелект в дигиталната епоха става все по-сложен, тъй като границата между човешкото вдъхновение и машинно генерираното съдържание се размива. В тази динамична среда законите се променят непрекъснато, за да отговорят на новите предизвикателства, което прави нуждата от експертно юридическо мнение по-критична от всякога.

За да разсеем правната мъгла, разговаряме с адвокат Георги Георгиев – съосновател на IPfabrika.

Адвокат Георгиев има богата практика в регистрация и защита на търговски марки пред българското, европейското (EUIPO) и световното (WIPO) патентно ведомство. Освен че е опитен юрист, той често влиза в ролята на ангелски инвеститор, който активно подкрепя иновативни компании с потенциал за устойчив растеж.

Колко често Ви се случва да получавате запитвания, свързани с интернет и авторско право? От какви физически или юридически лица идват такива въпроси?

През последните две-три години наблюдаваме истински бум на запитванията в тази сфера, което е пряко следствие от масовата дигитализация на бизнеса, експлозивния ръст на социалните мрежи като основен търговски канал, развитието на изкуствения интелект и неговото навлизане в творческите процеси. 

Въпроси постъпват от широк кръг субекти, включително творци на свободна практика, софтуерни разработчици, маркетингови агенции, електронни търговци и големи технологични компании.

Примерите за такива казуси са разнообразни: запитвания за правомерното използване на изображения и музика в рекламни кампании, изясняване на собствеността върху софтуерен код, сложни правни анализи относно защитата на бази данни и съответствието на AI моделите с действащото законодателство за интелектуална собственост. 

Често ни търсят и за изготвяне на споразумения за отстъпване на права, при които трябва ясно да се дефинира обхватът на използване в цифрова среда.

Какво, в същността си, представлява обучението на изкуствения интелект и какви правни казуси създава?

Обучението на изкуствения интелект е процес на „захранване” на алгоритми с огромни масиви от данни, включително текстове, изображения и код. Чрез тях машината се учи да разпознава модели и да генерира ново съдържание. Технически това изисква възпроизвеждане на обекти, които често са защитени от авторско право. 

Тук възниква основният правен сблъсък: използват ли се тези произведения правомерно, или обучението представлява нарушение на правата на техните създатели без изрично съгласие.

Основните казуси са свързани с т.нар. „извличане на текстове и данни“ (text and data mining). Европейското законодателство позволява такова извличане, освен ако правоносителите не са заявили изрично, че го забраняват. Сложният момент идва при определяне на авторството върху крайния продукт. 

Тъй като правото признава за автор само физическо лице, резултатите от AI остават в „сива зона”. Така се създава несигурност относно защитата на инвестициите в съдържание, създадено с помощта на нови технологии.

Какво имате предвид под „сива зона“? 

„Сивата зона“ в правото възниква там, където технологията изпреварва законовата рамка. В контекста на изкуствения интелект основният проблем е липсата на законова дефиниция за това колко точно трябва да бъде човешкото участие, за да се признае едно произведение за обект на авторското право. Тъй като законът изисква „творческа мисъл“ от физическо лице, произведенията, генерирани изцяло от алгоритъм, теоретично попадат в правен вакуум.

Нека онагледим с пример от практиката. Представете си бизнес, който инвестира значителни средства в рекламна кампания, чийто визуален стил е изцяло генериран от AI. Тъй като в този случай творческият контрол е минимален, компанията може да не получи правна защита върху тези изображения. 

Ако конкурент просто копира и използва същата визия за своя кампания, Вие ще бъдете в изключително трудна позиция в съда, защото няма да притежавате изключителното право да забраните използването на този продукт. Именно тази несигурност относно защитата на инвестициите и правото на собственост наричаме „сива зона“.

Данни за заведени дела за AI и авторско право

Значи ли това, че човешките творци са напълно защитени в този аспект?

Категорично не. Макар законът да признава само техния творчески принос, авторите са изправени пред безпрецедентни заплахи. 

Първо, произведенията им се използват за обучение на AI модели без тяхно съгласие или обезщетение. Второ, пазарът се залива от нискобюджетно AI съдържание, което подкопава икономическата стойност на труда им. 

Защитата е трудна, защото доказването, че конкретен алгоритъм е копирал специфичен стил или елемент, е технически и правно сложно. Така, въпреки че са единствените легитимни автори, творците днес са по-уязвими от всякога в дигиталната среда.

А какво можем да кажем за личното съдържание, което публикуваме, в социалните медии или други публични платформи?

Това е един от най-големите митове в интернет пространството – че веднъж публикувано, съдържанието става „общо“. От юридическа гледна точка, вие оставате носител на авторското право върху вашите снимки, текстове и видеа. Проблемът обаче се крие в общите условия на всяка конкретна платформа. Приемайки ги, вие им предоставяте неизключителен, безвъзмезден и прехвърляем лиценз да използват, модифицират и разпространяват вашето съдържание в световен мащаб. 

На практика вие не губите собствеността, но губите контрола върху това как платформата разполага с нея. В контекста на изкуствения интелект ситуацията става още по-сложна. Повечето социални мрежи вече използват публичното съдържание на своите потребители за обучение на собствените си AI модели. 

Това означава, че вашите лични фотографии или статии могат да служат за „суровина“, чрез която алгоритъмът се учи да имитира вашия стил или дори лице. Защитата в тези случаи е ограничена до настройките за поверителност и опциите за отказ, които платформите са длъжни да предоставят, но малко потребители се възползват от тях ефективно.

Как може обикновеният интернет потребител да разбере дали съдържанието му – лично или професионално, е било използвано от AI система?

Това е техническо предизвикателство, но не е невъзможно. Можете да използвате специализирани инструменти като Have I Been Trained, които проверяват дали ваши изображения присъстват в големите масиви за обучение. 

За текстово съдържание потърсете части от ваши авторски материали чрез AI чатботове – ако те възпроизвеждат специфични пасажи или стил с висока точност, вероятно са ги усвоили предварително. 

Най-ефективната превенция обаче е поставянето на NoAI тагове в метаданните и използването на софтуерни инструменти (като Glaze или Nightshade), които „отравят“ данните и ги правят неизползваеми за AI.

А как можем да потърсим правата си, ако разберем, че наше съдържание е било използвано неправомерно?

Правната защита започва с надлежно обезпечаване на доказателствата – трябва да се документира нарушението (например чрез констативни протоколи или дигитални отпечатъци), преди то да бъде заличено. Първата стъпка обикновено е изпращането на официална предупредителна покана към нарушителя или платформата. 

Ако това не доведе до резултат, се преминава към административни процедури пред надзорните органи или към съдебен иск за преустановяване на нарушението и изплащане на обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи.

В тези сложни казуси, където правото се среща с високите технологии, опитът е решаващ. Екипът от адвокати и юристи на IPfabrika притежава експертните знания и доказан професионализъм в защитата на интелектуална собственост в дигитална среда. 

Ние оказваме пълна правна подкрепа на компании и физически лица, като разработваме персонализирани стратегии за защита – от превантивни мерки до процесуално представителство. Нашата мисия е да гарантираме, че Вашият творчески труд остава защитен, независимо от скоростта на технологичното развитие.