В практиката ни се случва да чуем, че едно лице е сключило договор за прехвърляне на авторски права и впоследствие друго лице вече е автор на произведението му. По-правилно би било да се каже, че последното е носител на определени авторски права или че му е дадено право да използва произведението. Какво обаче стои зад тази терминология?
По своята същност авторското право представлява сложно субективно право на автора върху произведението му. Състои се от имуществени и неимуществени правомощия, като първите осигуряват на автора признание, а вторите уреждат материалните аспекти и стокооборота с обекти на авторското право.
За имуществени права се отчитат видовете предоставяне за използване на произведението като разпространение, излъчване, публично представяне, реализиране на проект и др. начини, изброени в чл. 18, ал. 2 Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). С цел запазване на признание, морално и материално удовлетворение за автора, му се дължи възнаграждение за всеки вид използване и за всяко поредно използване на същия вид. Препоръчително е да се изготвят договори, с които да се урежда използването на произведенията – ако имате нужда от такъв, свържете се с нас. Екипът на IPfabrika се състои от експерти с опит в авторското право и други форми на интелектуална собственост и можем да Ви помогнем да защитите правата си.
В графиката по-долу ще намерите изброени неимуществените правомощия в рамките на авторското право, като в червен цвят сме маркирали тези от тях, които са неотчуждими и не могат да бъдат прехвърлени. Ако в договор бъдат посочени като предмет на прехвърляне, то тази клауза ще бъде нищожна и няма да породи действие. Тоест, ако художник продаде картината си, купувачът няма как да придобие качеството на неин художник.
Инфографика: IPFabrika
Заглавна снимка: Getty Images
