Процесът по регистрация на марка, въпреки че на пръв поглед може да изглежда прост, всъщност крие много особености. В долните редове ще Ви запознае с двата основни вида основания от патентната служба да Ви откажат регистрация на марката.
Тези основания се делят на два вида – абсолютни и относителни. За абсолютните основания службата следи служебно, а за относителните – при сезиране от заинтересовано лице. В настоящата статия ще Ви запознаем с абсолютните основания за отказ за регистрация на марка. Тези основания се проверяват след подаване на заявката за регистрация (обърнете внимание – когато се заплаща и таксата) в произдоството пред Патентно ведомство на Р. България, когато се извършва експертиза по същество.
Кои са абсолютните основания за отказ?
Законът описва общо 15 броя абсолютни основания за отказ. Дори само едно от тези основания да е налице, от Патентното ведомство ще откажат регистрацията на марката. Именно затова изготвянето на правилна стратегия преди подаване на заявката и извършване на предварителна оценка на риска от специалист, може значително да спомогне заявителят да премине успешно експертизата по същество.
Тук ще се опитаме да ги групираме основанията според невъзможността или възможността им те да бъдат преодолени или заобиколени. Повечето основания ще бъдат описани и с примери. В първата част на статията ще Ви запознаем с основанията, които не могат да бъдат преодолени. В следващите части ще Ви представим тези, които могат да бъдат преодолени, ако се докаже, че: преди датата на заявяване марката в резултат на употреба е придобила отличителност по отношение на стоките или услугите, за които е заявена; налице е съгласие на съответния компетентен орган; заявителят на марката е вписан ползвател на географското означение; заявителят ограничи списъка на стоките, за които марката е заявена, до тези, отговарящи на спецификацията на регистрираните съгласно закона.
Непреодолими основания за регистрация
- Знак, който не е марка
Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представено графично. Но далеч не всички такива знаци подлежат на регистрация. Такива знаци могат да бъдат например: думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, цветове, звуци или всякакви комбинации от такива знаци. В същото време обаче не всички такива знаци подлежат на регистрация. Следователно не може да бъде регистрирано като марка например усещане или допир, буква, цифра, фигура, цвят или др.
2. Знак, който се състои изцяло от:
- формата на стоката или друга характеристика, която произтича от естеството на самата стока; или
- формата на стоката или друга характеристика, която е необходима за постигане на технически резултат; или
- формата на стоката или друга характеристика, която придава значителна стойност на стоката.
3. Марка, която се състои от или възпроизвежда в своите съществени елементи наименованието на по-ранен растителен сорт, регистриран съгласно националното законодателство, законодателството на Европейския съюз или международни актове, по които Република България и Европейският съюз са страна, предвиждащи правна закрила на сортовете растения, когато марката и растителният сорт се отнасят до идентични или близко свързани видове.
4. Mарка, която противоречи на обществения ред или на добрите нрави
Понятията „обществен ред“ и „добрите нрави“ не са дефинирани в закона за марките и географските означения. Значението на обществения ред може да бъде изведено от Конституцията, като: „установеният с нормативни актове ред, който осигурява нормално спокойствие и възможност да се упражняват съответните граждански права“. Това значи, че за да е налице нарушение на обществения ред, е необходимо да бъдат нарушени правни норми, които регламентират реда, който осигурява упражняването на съответните граждански права.
Понятието „добрите нрави“ също е закрепено в Конституцията като „критерии за обществено благоприличие, установени в обществото с цел неговото съхраняване“ и като „водещ в това отношение е интересът да се поддържа нравственият интегритет на обществото“. От друга страна, в практиката си Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост приема, че „добрите нрави“ са субективни ценности като трябва да се прави разлика между просто непочтителна, неуважителна, неприятна, безвкусна или неприемлива марка и такава, която е силно обидна, истински шокираща, вулгарна и вероятно ще причини дълбоко оскърбление.
Основната цел е да се предотврати предоставянето на изключително право върху марка, несъответстваща на законността и морала. Практиката изисква да се постигне баланс между правото на всеки да използва думи, изрази или изображения като означение на предлаганите от него стоки и услуги и правото на потребителите да не бъдат засягани техните морални ценности, чувства, интереси и установен правов ред.
Следва да имате предвид, че не е необходимо доказването на личен правен интерес от заличаването на марката. Абсолютните основания за заличаване на търговска марка са установени в обществен интерес и органът може служебно да започне производство по заличаване на марката, когато прецени, че е регистрирана в противоречие с тези изисквания.
Марки, които противоречат на тази забрана, биха били например: имена на наркотични вещества; расистки или нацистки знаци; обиди и неприлични думи; марки, съдържащи имена на известни личности; марки, съдържащи терористични или престъпни организации в името си;
Примери от практиката:
- Словна марка, съдържаща в себе си израза „Национален институт по виното“ – съдът е отказал, да я регистрира, тъй като такъв институт не съществува в страната, или стоките са свързани по друг начин с национален институт, което допълнително придава по-висок авторитет на марката.
- Словна марка „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ – съдът е отказал регистрация, тъй като „ще доведе до заблуда потребителите на стоки и услуги, които неминуемо ще бъдат асоциирани с гарантираните от държавата такива, предлагани от държавното предприятие, а също със съоръжението, разположено на брега на Черно море до гр. Варна, предназначено да приема плавателни съдове“. Любопитно е и че марката е отказана и на описаното в т. 5 от тази статия основание (по-долу)
5. Mарка, която може да въведе в заблуждение потребителите относно естеството, качеството, географския произход или други характеристики на стоките или услугите
Тук преценката от Патентното ведомство се прави много внимателно и тя цели да не се засегне добре информирания потребител, който внимава при своя избор когато прави покупка или изисква услуга. Регистрираната марка за тези стоки или услуги не трябва да съдържа знаци или означения, съответно дали те не са грешни, заблуждаващи или такива, че да въведат потребителя в заблуда по отношение на информацията, която дават. С други думи – необходимо е марката да дава указание за определени характеристики на стоката за потребителите, които тя не притежава.
За да се стигне до отказ за регистрация е достатъчно да е налице възможността потребителят да бъде заблуден и вероятността за заблуждение се прави от негова гледна точка. Следва да се има предвид, че такова заблуждение може да възникне само когато знаци или означения имат ясно изразено смислово значение, което се възприема като указание за еднозначни характеристики на стоките.
Пример за марка, регистрация на която е отказана на това основание: словна марка „ОСЛЕПИТЕЛНО БЯЛО“ – заявена за класове „бои, лакове и др…“. Съдът е приел, че марката по никакъв начин не указва вид, качество или предназначение на предлаганите стоки, същата е фантазийна, тъй като цвят ослепителен няма, а съчетанието „ослепително бяло“ е израз с висока степен на абстракция.